Ние сме две сестри - Люли и Ели. Аз съм каката. Въпреки че възрастовата граница между нас не е голяма, първите ми детски спомени са свързани с времето преди и след Девети септември 1944 година, Втората световна война - ужасите от англо-американските бомбардировки върху София - разрушенията на всяка крачка , евакуацията в Плевен и после в село Николаево, комунистическия терор след Деветосептемврийския преврат, недоимъкът и мизерното ни съществуване.
В това време Елито беше току-що родена, а после - невръстно дете далеч от промените и политическия живот, затова реших, че на мен се пада задачата доколкото е възможно да открия, проследя и покажа на потомците ни нашия произход и родовете, от които сме дошли на този свят.
Татко Борис е роден на 13 януари 1907 година в Сливен. Известни са неговите прадядо по бащина линия Минчо и прабаба му Мария. Техен син бил Недялко (дядо на татко) роден 1829 година. Вероятно Мария е починала рано, и Минчо се оженил отново. От втория брак били родени Йордан и Атанас.
Завареният син Недялко (дядото на татко), и жена му Стефана имали две дъщери и син Минчо, бащата на татко. Неговите потомци са описани в моите бележки 'Предци и роднини'.
Едната сестра на дядо Минчо - Керана - била омъжена за генерал Михаил Стоянов (татко го наричаше свако Михал).
Чичо Минчо беше нарисувал негов портрет , който съм виждала на стената в гостната им. Оттам ме гледаше достолепен , интелигентен мъж на средна възраст. Тяхна дъщеря беше леля Цветанка (родена 1900 година), по професия лекар рентгенолог. Тя беше висока слаба хубава жена, но със строга хубост. Косата си винаги носеше на кок. Беше доста мълчалива, предпочитаще да изслушва другите. Живееше сама в една къща близо до Лъвов мост.Ходехме й на гости по големи празници, задължително на Цветница. Тя така и не се омъжи до края на живота си. На погребението й се запознах с доктор Сийка Христозова - внучка на другата сестра на дядо Минчо - Мария (Мика).
Мика била омъжена за Димитър Топалов, с когото имали три деца: син Недялко, син Михаил и дъщеря Кортезка.
Недялко (1892-1972) със съпругата си Филка (Трендафила) имали две дъщери. Мария и Божанка.
Мария (1922 година) беше омъжена за отец Иван Бояджиев. Той завършил духовна семинария , а после богословския факултет в София.
Служил 40 години в църквата Света Троица в Стара Загора. Те живееха в една къща, където ги посещавах, когато бях в командировка в Стара Загора. После се преместиха в апартамент в един от новите квартали. Те нямаха свои деца, но бяха осиновили едно хубаво момиче - Теодора (1954 година). Със съпруга си Митко имат две дъщери - Мария и Йоана.
Божанка (1932 - 1998). със съпруга си живееше в Сливен. Синът ми Любчо като войник беше ходил у тях на гости. Те нямаха деца.
Другият син на Мика - доктор Михаил Топалов (1896-1964, Сливен) завършил медицина в Австрия и оттам довел съпругата си Леополдина. Татко ги наричаше Халю и Полди. От него знам , че Халю е бил лекар в Кермен. Синът им доктор Димитър Топалов (1930, Сливен) беше също лекар. Аз го познавам като директор на ХЕИ - Сливен. Когато идваше, винаги се срещахме. След като се пенсионира, семейството му се премести в Бургас - квартал 'Зорница' - Изгрев юг, блок 21, вход 7, апартамент 16. С жена си Елисавета има две деца - Михаела (1959 година) - доцент. Тя преподава във филиала на МЕИ Варна. Синът Леополд (1963, Сливен) работи в немска фирма във Варна. Със съпругата си Анелия (лекар) имат двама сина - Димитър, 1988, Варна и Кирил, 1994, Бургас.
Дъщерята на Мика, Кортезка (1906, Сливен - 1979, Варна) се омъжила за Петър Банов, текстилен майстор в завод 'Първи май', Варна. Тяхната дъщеря Сийка (Анастасия) Христозова (1932) и нейния съпруг доктор Христо Христозов живееха във Варна - улица 'Македония' 172, вход Б, трети етаж. Докато работех и ходех в командировка или на почивка във Варна, почти всяка година ги посещавах в дома им. Имат две деца - Кирил и Константина.
Кирил (1958) е лекар, доктор на медицинските науки, работи в Медицинския факултет Варна. Женен е за Диана (също лекар), с която имат две дъщери - Лора (1980) и Ина (1987). Константина (1967) е фелдшер, работи в ХЕИ Варна. Омъжена е за инженер Иван Драгнев, с когото имат дъщера Ана (1999). След като се пенсионирах (1995), не съм ги посещавала и не знам нищо за тях.
Природените деца на прадядо Минчо били Йордан и Атанас. За Йордан не можех да науча нищо. Атанас бил женен за Рада, с която имали син Кръстю. От неговия брак с Василка се родил Никола. Той беше втори братовчед на татко. Около 1982 година идваше при него и двамат излизаха да се разхождат и си поговорят. Никола беше висок като татко, строен красив мъж въпреки напредналата си възраст. С жена му Радка имат дъщеря Веселина (1939) и син Кръстю (1942), както и внуци - Мариана, Радостина и Пламен.Не съм ги виждала, но от баща им знам, че живеят в София - Веселина Владова - ж.к. Борово, улица Бандера, блок 215, вход А, етаж 5. Кръстю - ж.к. Младост 2, булевард Людмила Живкова, блок 222, вход 8, втори етаж апартамент 122.
По майчина линия татко Борис произхожда от Чинтуловия род. Най-стария известен от рода е Миндо (1779, Сливен). Той имал трима сина - Димитър, Петър и Тодор. Димитър имал син Петър, който получил образование в Цариградския лицей. После се завърнал в Сливен, където бил виден читалищен деец. Тодор се преселил в Русия. С жена си Велика имали син Иван. Той учил във военното училище в град Николаев и служил като офицер в Руската царска армия. Бил репресиран и убит. Петър Миндов Чинтула (1797) със съпругата си Стоянка Мутафчиева се смята за основател на Чинтуловия род. Техни синове са Димитър, Добри и Иван.
Димитър Петров Чинтулов (1820, дядо на татко) имал седем деца: Яна, Петър, Захари, Мария, Добри, Стояна и Анастасия.
1. Яна - починала рано.
2. Петър - (1847) бил съдия следовател в Сливен. Оженил се за гъркиня (Хасаното), от която имал пет деца.
Катерина, (1881), неният син Павел се самоубил.
Иван (1884) убит в Балканската война.
Димитър (1887) като комунист участвал в атентата в 'Света неделя' през 1925 година. Бил убит.
Райна (1889), учителка в Котел, няма деца.
Борис (1891 -1972). След атентата от 1925 година емигрира в Париж. Оженил се за французойка, нямат деца.
3. Захари (1851), получил образование в Цариград, владеел седем езика. Бил изпратен като учител в град Ресен, за да пропагандира за съединението на България и Македония. Противници на тази идея го нападнали и стреляли по него. Бил тежко ранен и починал от раните си. Нямал деца.
4. Мария (1856 година), имала шест деца.
Райна (1889), била учителка.
Панайот (1894), гимназиален учител и поет. Издал стихосбирка 'Огърлица'. Имал дъщеря Цвета.
Екатерина (1896) - лекар в Първа Софийска девическа гимназия. Със съпруга си доктор Димитър Нейков бяха осиновили момченце Нейко. То почина при нешастен случай, след което осиновиха негова сестричка.
Елена (1898) учителка в Карлово, омъжена за полковник Драмов. Имат дъщеря Катя.
Добри (1900) - юрист, съдия следовател в София. Със съпругата си Димитринка имат близначки (1928) Мария (Мичка) и Цветанка (Цецка). Мичка има едно дете. Цецка беше учителка. Бащата на една нейна ученичка се влюбил в нея, но тя не му отвърнала с взаимност и той я убил.
Димитър (1903) завършил математика и право. Работил като съдия следовател/ Имал три деца.
5.Следващия син на дядо Димитър е полковник Добри Чинтулов (1860-1946). Женен за гъркиня Сирма от Търново. Синът им Захари се самоубил. Дъщерята Мария (1908), леля Мари, беше филолог - гимназиална учителка. Съпругът й -доктор Владимир Попов, беше професор по ветеринарна медицина. Техни деца са Добри и Татяна.
Добри (1934 -1990) беше лекар - доцент в института по онкология. Той беше много добър, интелигентен, винаги усмихнат, с чувство за хумор. Като студент го наричали американскя комсомолец. Със съпругата си Лушка Манчорова имаха две деца - син Петър и дъщеря Мария.
Петър (1963) е журналист. Има син Любомир (1986).
Мария (1876) е юрист. Живее в Кьолн. Омъжена е за германец, но нямат деца.
Сестрата на Добри Татяна (1946-2001) беше особена по характер, ни се води, ни се кара. Има син Марин.
6. Стояна - неизвестно.
7. последното дете на прадядо Димитър е нашата баба Анасташка (1865 -1938). Нейните потомци съм описала в бележките си 'Предци и роднини'.
Брат на прадядо Димитър е поетът Добри Чинтулов (1822-1886). Учил в Търново, Браила и Одеса, където освен средно образование, завършил и духовна акадения. След завръщането си в България бил учител в Ямбол, а после в Сливен. Той свирел на цигулка и флейта, пишел стихове и създавал музика за тях. Досега се пеят неговите 'Вятър ечи, Балкан стене', 'Стани, стани, юнак балкански', 'Къде си вярна ти, любов народна'. С право той е един от народните будители.
Но след Априлското въстание, когато турците масово изпращали българи на заточение в Диарбекир, той изгорил почти всичките си произведения. Затова ние познаваме малка част от неговото литературно творчество.
Първата му жена Анастасия (1840-1872) била дъщеря на известния Добри Желязков - Фабрикаджията - първия фабрикант в България. Техният син Петър (1859-1881) учил в Галатасарайския лицей в Цариград. Починал съвсем млад. След смъртта на Анастасия той се оженил за Мария от Котел, но с нея нямат деца.
Другият брат на дядо Димитър е Иван (1827 - 1897). Със съпругата си Елена имали седем деца:
Стефанка (1859-1942) Имала три деца - Христо, Мария и Еленка.
Бойка (1860). Имала четири деца: Жечка с две деца, Симеон Бояджиев - фабрикант в Сливен, - женен за австрийка. Синът му Андон бил зъболекар, а другият син Божидар - лекар. Мария с две деца, Милка и Бойка. Еленка с една дъщеря.
Димитър (1862). Бил полковник. Негови деца са Еленка, починала в Москва без деца. И Верка, живяла в Австрия, с две дъщери.
Добри - 1868.
Петър - 1870.
Мария - 1973.
Минка - 1874. Имала две дъщери = Щиляна и Мария. Щиляна (Тенче) била омъжена за Петър Абрашев, касационен съдия в Окръжния касационен съд. Имали син Георги и дъщеря Дора (Тодорка). Тя беше лекарка във Втора детска градска болница в София. Съпруга е на известния кардиолог професор Юрий Белов. Имат една дъщеря.
Мария (1873-1934) се омъжила за Гавраил Милков (1863-1925). Те са дядо и баба на Гавраил, нашия братовчед. Семейството имало шест деца: Перуна (1893-1909). Милка (1894-1939), Елена (1897-1971), Павлина-Ана, Цвета (1903-1914) и Иванка (1906-1050). Елена (1897-1971) се омъжила за юриста Илия Стоянов от Сливен. Техен син е инженер Гавраил Илиев Стоянов (1921), който е автор на книгата за Чинтуловия род. Завършил е ВАВУ в Шумен, ВВА 'Георги Сава Раковски' и МЕИ София. Има сестра Зора (1926) лекар, гастроентеролог.